"Омагьосаният кръг", вместо предговор - една история от приятел

          Великият Фьодор Иванович Шаляпин обичал да казва: „На сцената трябва да се играе така, че да ти изскача кученце“, а когато актьорите го питали какво означава това, разказвал следната история:

Един от актьорите в театъра на малък провинциален град винаги идвал на работа с кученце. То се свивало на кълбо и спяло по време на репетициите, но веднага след финалните реплики скачало и подканяло стопанина си да се прибират. Актьорите много се удивлявали как кученцето разбира кога е краят на репетициите. Та нали си говорят и преди, и по време, и след репетициите...

Но веднъж в този театър дошъл знаменит артист от столицата. Той тъкмо започнал своя първи монолог в репетицията и кученцето изскочило на сцената, радостно подканяйки своя стопанин да си тръгват. Защо се объркало кученцето?

Кучетата, обяснявал Шаляпин, са по природа внимателни и наблюдателни. Техният нюх   отдалече усеща и най-малкия фалш, преиграване и театралност. Тях не можеш да подведеш с преиграване, позьорство или грим. Докато актьорите жонглирали с високопарни фрази, проявявали изкуственост, неискреност и неестественост, кученцето мирно си спяло. Когато репетицията приключвала, хората преставали с театралниченето и започвали да си говорят по-просто, естествено и искрено. Кученцето свързвало тази метаморфоза с времето за прибиране в къщи. Когато пристигнал истинският майстор и показал пълната сила на артистическия си талант, кученцето усетило в неговия глас правдивост, естественост и искреност. Затова се объркало...

Позволих си, драги читателю, да припомня тази история, защото сам ще се убедиш, че кученцето изскача на сцената. И то не след епилога на книгата. Докато четях ръкописа на „Омагьосаният кръг“ не ме напускаше странното усещане, че някой друг е предал на белия лист моите собствени мисли, страхове и тежнения, и че не аз, а авторът чете книгата.

Да се пише толкова искрено вероятно е страшно, но при всички случаи – красиво и тъжно. Авторът майсторски ни сблъсква с вечните въпроси за силата и мярката, за притежанието и щастието, за егоизма и семейството, за децата, които ни напускат, за годините, които ни застигат, за (равно)сметката. И за Онзи, който е над всички нас.

Приятно четене! 

Чавдар Романов