От приятеля, предговор
Заглавието подвежда! Според мен авторът не е
нито стар, нито е мръсник, не е и отмъстителен. Той само външно изглежда
възрастен. Вътрешно си е още хлапак, който още не се е наиграл и нарадвал на
живота. А щом е такъв, няма как да бъде и мръсник. Защо ли? Защото вярва в
доброто. Не непременно в доброто бъдеще, а в онова изначално добро, заложено в
природата и в човека. И ако се случва от време на време да мрънка, да
критикува, да не одобрява нещо или някого, то пак е заради онзи идеал, който
имат всички деца и всички идеалисти. Неговият идеализъм му помага също така
лесно да забележи и да отличи всичко добро, което ежедневно среща в живота си.
Авторът, с
типичната си самоирония, сам се съмнява във вероятността тези непринудено
разказани истории и споделени мисли да го наредят сред българските класици. Той
не пише с такова намерение. Класиците ги четат всички - и добри, и не чак
толкова добри хора. Често това става и
по задължение. Предназначението на тези истории са да ги четат приятели.
Доброволно и с радост. А ако са непознати, добре ще е те да са от същата
порода, от която е и автора. Да имат инстинкт за доброто, за истината, а също
така и съпричастност - към малкия човек и към големия свят.
Четенето на всяка
книга е инвестиция. Понякога на пари, но най-вече на време. Изисква се и
някакво доверие. Очаква се възвръщаемост. Аз се доверих на автора и не
съжалявам. Както и предполагах, старият мръсник си го върна.
Емил Марков
Текст на последната корица:
Едва ли има някой, който да не знае
изреченото от създателя на новото олимпийско движение – великият Пиер де
Кубертен: „По-важно е да участваш, отколкото да спечелиш“. Наскоро разбрах, че
тези думи имат и продължение: „Не е важен триумфът, важна е борбата“. В ръцете
си не държите поредния, изключителен бестселър от някой знаменит автор. В моите
първи софийски есен и зима събирах мислите и спомените си по пейките на
студентски град, също като вятъра, който разпилява и после отнася нанякъде
кафявите, сякаш никому ненужни листа на обрулените дървета. В тъжната самота не написах, а
преживях отново тези двайсетина истории. Едва ли сътворих нещо велико,
по-важното беше ...
Чувството от това е между
кориците.
