Великият
Фьодор Иванович Шаляпин обичал да казва: „На сцената трябва да се играе така,
че да ти изскача кученце“, а когато актьорите го питали какво означава това,
разказвал следната история:
Един
от актьорите в театъра на малък провинциален град винаги идвал на работа с
кученце. То се свивало на кълбо и спяло по време на репетициите, но веднага
след финалните реплики скачало и подканяло стопанина си да се прибират.
Актьорите много се удивлявали как кученцето разбира кога е краят на
репетициите. Та нали си говорят и преди, и по време, и след репетициите...
Но
веднъж в този театър дошъл знаменит артист от столицата. Той тъкмо започнал
своя първи монолог в репетицията и кученцето изскочило на сцената, радостно
подканяйки своя стопанин да си тръгват. Защо се объркало кученцето?
Кучетата,
обяснявал Шаляпин, са по природа внимателни и наблюдателни. Техният нюх отдалече усеща и най-малкия фалш,
преиграване и театралност. Тях не можеш да подведеш с преиграване, позьорство
или грим. Докато актьорите жонглирали с високопарни фрази, проявявали
изкуственост, неискреност и неестественост, кученцето мирно си спяло. Когато
репетицията приключвала, хората преставали с театралниченето и започвали да си
говорят по-просто, естествено и искрено. Кученцето свързвало тази метаморфоза с
времето за прибиране в къщи. Когато пристигнал истинският майстор и показал
пълната сила на артистическия си талант, кученцето усетило в неговия глас
правдивост, естественост и искреност. Затова се объркало...
Позволих
си, драги читателю, да припомня тази история, защото сам ще се убедиш, че
кученцето изскача на сцената. И то не след епилога на книгата. Докато четях
ръкописа на „Омагьосаният кръг“ не ме напускаше странното усещане, че някой
друг е предал на белия лист моите собствени мисли, страхове и тежнения, и че не
аз, а авторът чете книгата.
Да
се пише толкова искрено вероятно е страшно, но при всички случаи – красиво и
тъжно. Авторът майсторски ни сблъсква с вечните въпроси за силата и мярката, за
притежанието и щастието, за егоизма и семейството, за децата, които ни
напускат, за годините, които ни застигат, за (равно)сметката. И за Онзи, който
е над всички нас.
Приятно
четене!
Чавдар
Романов
