Романът „Омагьосаният кръг“ е една болезнено тъжна книга, която завършава красиво. Това е книга за онова толкова сложно представляние, наречено живот, в което строгият, но гениален режисьор или по-скоро съдия - времето, разменя ролите на своите герои.
Стоян Цанков е старият, навярно криещ неподозирана сила банкер, изправен пред тежко предизвикателство на съдбата. Той носи в себе си посланието на своето противоречиво време. Животът не е нищо друго, освен нарупан грях и пред него като зла присъда стоят въпроси и като зловеща сянка го преследват техните отговори. За избора му да бъде част от хората, поругали справедливостта и погубили истината в така наречения българския „преход“. За семейството – прекрасното бивше и почти несъществуващото ново. За неизбледняващата мъка по трагично погубения син, навярно като отмъщение на съдбата. За голямата му дъщеря, отбягваща го като проклятие и обичта към малката му дъщеря, събрала всичките му мечти и надежди. За приятелите му, малцината верни и истински през всичките тези години и думите на един от тях, Али: “Никоя политика, бизнес, идеология, не могат да стоят по-високо от човека“. За несподеления копнеж и блян към една дори недокосната жена, с която би имал прекрасна и красива любов, но бе избрал да има нещо много по-ценно - нейната вярност, доверие.
Случайно или не, млад българин от току-що пристигналия международния одит забравя в директорския кабинет на Стоян Цанков списание със снимка на огромен притихнал лешояд, очакващ последните мигове на умиращо от глад сомалийско дете и готов да го разкъса след смъртта му.
Този млад българин е мечтал за тази срещата с големия банкер. Той е вървял и страдал, късал е по нещо от себе си и душата си по пътя към нея. Чувствал се е унищожен и смазан, като клетото сомалийско дете и навярно в Стоян Цанков е припознавал хищната птица. Уморен от ожесточени битки, старият директор, като всеки умен човек, предусеща своето последно сражение и огромното и може би по-силното предизвикателство – този път да бъде от другата страна на омагьосания кръг и да бъде жертвата. Изправен не пред друг, а пред собствената си равносметка и пред заложената дълбоко в човека нужда от пречиставане, объркан, той отправя молба за прошка, търси своето покаяние и своя Бог в църкавата, джамията, синагогата.
Тази книга посветих на моя син. Сигурно в неговите очи съм грешен баща, но много ми се иска да не забравя случката в края с едноокия Баязид и куция Тамерлан. Когато въвели в шатрата победения пленен Баязид и всички очаквали да бъде обезглавен, той се изправил гордо и казал на победителя Тамерлан: “На теб, сакатия и на на мен, кьоравия ли се падна да оправяме този свят?“ Станал Тамерлан и прегърнал противника си. Уважението към противника и по-слаб в даден момент от теб човек, означава, че ти уважаваш повече себе си и своето лично достойнство.
Но тази книга ми се иска да бъде до всички млади хора с молба да намерят сили и да преодолеят вродения инстинкт да отмъстят, да надживеят и надраснат себе си, и да простят. Защото този свят - дали е лош или добър, грозен или красив - зависи от това как ние го гледаме и как го чувстваме. И защото животът има човешка и морална цел, а не животинска.
За всеки автор книгата е инвестиция. За някои на пари, за други на време. За мен тази книга също е вид инвестиция, на нищо друго, освен на болезнено преживени и тъжно изстрадани чувства. И нещо много важно - когато писах тази книга, аз и семейството ми бяхме загубили всичко материално. Трябваше ми мечта, за да дам кураж на всички си близки,... и сила да си повярваме. Спомням си думите на Станислав Лем: “Никой не може да ти даде повече, от този, който е загубил всичко“.
Скъпи приятели, за издателя и читателя тази книга също е инвестиция. Най-вече на доверие. Ще бъда безкрайно щастлив от Вашето доверие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар