Веднъж Животът срещнал Смъртта и я попитал:
-
Къде
си тръгнала, негоднице?
-
Отивам
да си взема 20 000 човека!
След известно време Животът отново срещнал Смъртта:
-
Защо
излъга, негоднице? Ти каза 20 000 човека, а си взела пет пъти повече!
-
Аз
взех своите 20 000 – отговорила Смъртта – останалите си отидоха от страх.
Може би започвам нелепо да разказвам тази своя история. И ще помоля за
извинение. Наскоро бях във Франция и се видях с един прекрасен приятел -
Патрик, нотариус в Париж. На Коледа ми подари прекрасно бомбе, марка Крусибъл.
В живота си съм носил детски фесчета, такенца, по-късно ушанки, кепета, шапки,
каски и т.н. Сега ако някой ме е срещал с бомбе по „Графа“, “Славейков“ или в „Макдоналдс“
на някоя крайна маса да дремя над тефтера – аз съм. Същински герой от една моя
любима картина „Гримаси и мизерия“ на Фернанд Пелез в Пети пале, за която ще ви
разкажа повече, но не сега.
-
Написа
ли онази истории? – попита ме Патрик.
-
Не
си спомням, ако е удобно да ми припомниш! – помолих аз.
Усетил,
че съм забравил, Патрик заговори въудушевено:
-
За
животните, за дървото, които свещеникът, твоят приятел, ти разказа. Страхотни
истории! Аз си мислех, че ти вече си ги написал.
Наистина, не бях забравил историята, но по-скоро я бях
отложил. И навярно няма по-подходящ момент да се опитам да я разкажа сега.
Беше лятото, хубава августовска вечер, бяхме седнали с Патрик
и семейството му в нашето кафене, малко преди да приключим с това поредно предизвикателство.
Разговаряхме, както могат да разговарят приятели, шегувахме се, смеехме се.
Отнякъде се появи онзи верен приятел и колоритен свещеник, отец Тихомир:
-
Ей,
Ванка, здравейте, как сте бе, приятели?
-
Добре
сме, отче! Я сядай, запознай се с тези мои приятели! - представих един на друг
поп Тихомир и семейството на Патрик.
-
Прибирам се от Англия, бях на гости на
дъщерята и тъкмо си дойдох. Знаеш ли, като ходя по парковете там, Ванка, то
животни, зайци, сърнички, катерички, фазани… Освен хората и децата, оттук, от
България, изгонихме и животните. Ти виждал ли си сега някъде фазан, заек като
пътуваш? Изгонихме ги и тях.
Разбрал
думите на поп Тихомир, Патрик силно се впечатли и започна:
-
Бай
Иван, това трябва да го напишеш! Много хубаво го каза този твой приятел.
Сякаш не разбрал, поп Тихомир
продължаваше да впечатлява с разказите си:
-
Наскоро
един приятел починал и идват в църквата да ме търсят за опелото. Кога бе, питам
ги, аз онзи ден го видях, нищо му нямаше, какво стана? А то, знаеш ли - имало
една липа, точно пред портата на къщата му и решил, че му пречи. Взел една туба
нафта миналата година и я излял в корените на дървото. Липата залиняла, окапали
ѝ листата, цветовете, всичко. Но на следващата година дървото се съвзело и
като разцъфнало - както никога преди. Моят човек взел, че се качил да си набере
малко липов цвят за чай. Качил се по-нависоко и изведнъж клонът се пропукал и
счупил. От падането се почупил и малко по-късно починал. Природата, Ванка, си
отмъщава, много си отмъщава...
Сигурно не успях да разкажа подобаващо добре историята с поп Тихомир.
Навярно няма нищо литературно в нея.
И както кказах по-горе, няма по-подходящо време да бъде разказана. Защотп
днес светът е обременен с едно от най-тежките си предизвикателства. Да, кой ли
не се изказа за КОРОНОВИРУСА. Но вмъквам се и аз в тази тема непретенциозно
воден от желание по-скоро да споделя, че короновируса е следствие и резултат....
На нашата безотговорност и неверие.
Безотговорност към природата, не е ли дошъл момент природата да си
отмъсти на човечеството за злините, които то ѝ нанася, дълбоко заблуждавайки
се и арогантно мислейки си, че тя му принадлежи. Дали не е дошло времето да се
обърне посоката, когато човекът, воден от заблудите си, подчиняваше Природата
като безропотна слугиня да обслужва извратените му глезотии и объркани
прищевки. Природата не е наша робиня. Имаше един часовник, чиито стрелки
показваха минутите до началото на новата война. А защо не видим, че този
часовник като че ли не е ни вече нужен да изброява минутите, а са необходими
нови стрелки да измерват секундите до новия апокалипсис. В случай че не
изтрезнеем от егоцентричната си глупост и маниакално величие.
Имаше една прекрасна книга за маоизма, разказваща за идеологическата
лудост, във всяко китайско село да има доменна пещ за производство на метал и за
масовото избиване на врабчетата, за да не изяждат реколтата. Представяте ли си
как всичко от дърво се изгаря, за да се поддържа температурата в пещта? Или как
- въоръжени с тигани и тенджери и всичко, което може да вдига обезумяващ шум
хора пречат и плашат птичките, които летят, докато примрат и паднат от
преумора. Аз не знам какво стана с Културната революция и Маоизма, може би
каквото следва с всяка сбъркана идеология – историята я погреба и забрави. Но имаше
един незабравим момент в книгата, как пътуват камиони, натоварени с умрели врабчета,
но някъде там, на близкото клонче, едно врабче подскача и чикчирика напук на
всичко.
Неверие! Не мислите ли, че напоследък
заобилящият ни свят е препълнен от фалшиви божества? Самозабравили се
иззели функциите на Бог да определят и подчиняват нашия живот безскрупулно и
безогледно. А на Господ са оставили единствено задължението да ни обича по
презумпция. Неверие, превръщащо се във фарс. Точно тези божества, облечени във
фалшива власт, не носят ли отговор на въпросите. Кой и как причини коронавируса?
Нима е възможно разработване на щам без да имаш антитела? Създаването на вирус
не става в крайна квартална нарколаболатория или в накоя гаражна манифактура за
протеини и анаболи. Как е възможно да се изпуснат няколко прилепа, те да бъдат
изядени алангле от сбъркани китайци и да се стигне до световна пандемия? За
пореден път няколко „богоизбрани“ тласкат към безумие човечеството. Дали не е
вече в ход теорията от преди векове на Пол Малтус за ограничаване на
човечеството или вече на преден план излиза идеята за „златния милиард“.
По-скоро въпросът е до кога Бог ще търпи някой безнаказано, но
злонамерено да си присвоява правата му. Не е ли човекът най-голямото
предизвикателство за Бог, за това, че го създаде? И до кога неколкцина ще се
смятат за богоизбрани да контролират обезумелите си маниакални амбиции, а
останалото човечество ще бъде тор за тях? Трудно е да виждаш пусти, лишени от
радостна шумотевица улици, безмълвни, обсипани в тишина стадиони, театри и
музикални зали, заключени тъжни домове и страдащи души. В мен все повече се
промъква един труден въпрос, дали това не е мъчителното начало на края?
Навярно истината е, че Той ни посочва неверието и ни дава знаци. Ние си
мислим, че Бог ни наказва, а всъщност ни поучава, защото дума „наказ“, означава
“урок“. Някога нашите деди са били достойни хора, почитали са и са се смирявали
пред Бог, и са били упорити пред грешните човеци и земните сили. Днес ние се противопоставяме на Господ и Природата,
и се смиряваме и лазим пред нечестивите.
Сигурно в написаното откривате назидателност и аз искам да се извиня, ако
някой трудно би приел всичко това. Аз няма да му се разсърдя.
Пак в онази августовска вечер поп Тихомир ми припомни думи от
Евангелието: “Когато поучаваш глупака той те намразява, когато поучаваш умния
човек, той те заобичва“.
Благодаря на поп Тихомир за безценните истории и мъдростта, на Патрик
който ме подтикна, както и на един специален приятел Жан-Кристоф, чиито писма
ме вдъхновиха да напиша и споделя тези редове и мисли.
Нека не се страхуваме и бъдем по-умни, повече от всякога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар